Михаела Дилова

Едно пътуване до Морето, което беше като камък, заливан от прилива-потапяне в погалването. И как една лудост и катастрофа по пътя, могат да те преведат …

Две лунатични разходки, които се переха важно и не им се виждаше сянката, защото нощта я прикриваше. А луната беше толкова червена, колкото и залязващото …

С млечни зъби отхапвам хоризонта и поръсвам с червен пипер пътя на слънцето. По червената линия да намери брода към земята. Да ни огрее, след …

Да се живее е приключение. Да си щастлив е оневининие, че си се изкъпал в локва заедно с отражението на луната. Че си излязъл по-кален …

Лятна Нова година на първи юли. Не посрещнахме изгрева с Райчо/слънчо-както го нарича Зори/. Изпратихме го. Ален гръб на костенурка на водния хоризонт, след който …

В петък плитък чай, дори вода гореща с мед сладунски пийвам аз. Манов, храмов и без-умски храни ме с енергията той. После литвам към зората …

Щастие е когато спящия дъх на детето ти отмерва крачките по друмищата на Каш. Щастие е когато лагуната е почти архипелаг от твоите чувства. Щастие …

Птиците различно ме събуждат. С крилата си отварят клепачите ми и виждам остра планина. Слънцето с все още неумито лице излиза от морето и започва …

В зародиша на сънените въздишки отхапвам от момента. Сега. Протягането е като да вземеш причастие от дълбините на зората. Да те загрее многопластовото съзвучие на …

Балкана, който пее свойта песен. Скрита в бутилка от тишина, която се спуска над собствения ми език и уши. Там попаднахме в Горунака да танцуваме …