Лятна Нова година на първи юли. Не посрещнахме изгрева с Райчо/слънчо-както го нарича Зори/. Изпратихме го. Ален гръб на костенурка на водния хоризонт, след който тичахме за да го посрещнем като залез. Докато с бързоходките стигнем заката му в с. Ерул, Трънско. Бре, то не бяха Ярджиловци и Богдановдол, Макинци Бушневъц и Непразненци/тук всеки с асоциациите си /. Но краката ми затънаха с махалите Горна секирна и Локва. Там останах заедно с мехурчетата в локвите, които предвещаваха дъжд. Не ми било дъжд, най ми било ложе на буря, която ни завъргя почти като торнадо и после ни поднесе спиращи дъха поляни, нищо особено, но уханието на мащерка, салвия и шуплив кантарион ни зашемети. Стоиш и не смееш да дишаш повече от един вдъх да влезе в теб моравата и да не я издишаш. Безмензурно време, без такт, без умисъл, без апокриф. Развързваш си косите, за да паднат в тревите и да се слеят…Умиротворението след бурята донесе щурци и много светулки. Музиката на група Otraz, гюбек от Годеч, няколко приятели с бири, кебапче за кучето и 21 гледки на планини. /оказва се, че от 39 планини в България, 21 са там/.
А в неделя… О, да, бяхме свидетели на любовни игри между водни кокончета обагрени в турско синьо и пеперуден ентусиазъм. Видяхме сърничка, жабчета, три каракачанки дебели и унесени, но весели, едно дажк ръселче, но не съселче и църна маца.. И всичко това случайно когато решихме към Банкя да завием през Суходол. Разкошно село и Нова гора София от акации… Шарани ли сме, че лапнахме тази чуднота в дните между събота и неделя? Елегия и пълнота Ви желая приятели в поне-делника на лятната Нова година.
