Щастие е…
Щастие е…

Щастие е…

Щастие е когато спящия дъх на детето ти отмерва крачките по друмищата на Каш. Щастие е когато лагуната е почти архипелаг от твоите чувства. Щастие е когато осъзнаеш, че то самото не е понацея, а са камъчета, в които си се спънал и си събрал за мозайката на живота си. Щастие е когато си не-щастен, но вярваш, че това те е направило по-мъдър факир на земните ни благини. Щастие е когато си ти… И в теб са любимите хора, села на потомството от делата ти. Скръбта, хваната за ръка с печурките на пуканите усмивки на всяко умалено пробуждане на света.

Щастие е да празнуваш рожден ден на летище. Да летиш с делтапланер. Да пееш вино в 8 сутринта и да ядеш разтичаща се торта в оранж и шоколодово бисе в различни чинии за пица и кафе. Да си облизваш пръстите и вятъра, да излезеш от дъжд и да влезеш в дъгата на нови запознанства. Дя откриеш частна ботаническа градина, в която има пленер на хора, които просто искат да рисуват цветя. Ясен да е стопанина, да си говориш с майка му и баща му, с 9-та котки, нам си колко кучета и пеперуди, жаби и оранжеви пъстърви. Да помиришеш водна лилия, почти паднал в езерцето…. И бялото сладко зо вечеря-джаз концерт в Борисовата от учители по пеене от цялата ни Родина.