Да се живее е приключение. Да си щастлив е оневининие, че си се изкъпал в локва заедно с отражението на луната. Че си излязъл по-кален от нея, но с лунно сияние. Че всяка сълза е от щастлива месъл, която е разбунила духовете. Да си черницата в зеницата на таралеж по бордюра или копнеж на комар, че тази нощ ще опази децата си с топлината на човешката кръв без да те убият. Щастие е да летиш с делтапланер отново, да си епитафия на бакембардите на спасените диви животни в центъра в Стара Загора. Да яздиш въображаем кон, който си изградил от пъзелчета бисквити. Хем те засища, хем те води по покривите на къщички за Хензел и Гретел, без баби Яги.
M и н и а т ю р и