В зародиша на сънените въздишки отхапвам от момента. Сега. Протягането е като да вземеш причастие от дълбините на зората. Да те загрее многопластовото съзвучие на еднородния хор на птиците. Сигурно тях е слушал Филип Кутев, когато е импровизирал и създал цяла империя от Орфеевите ни неравноделни тактове. Вчера, 120 от рождението му, той ме пренесе из пъстротата на цяла България и останах в с. Дрипчево в Сакар планина със сюитата му… Малко помпозно, много фамозно започват първите ми срещи с деня с японското ми значение на името Миши-изненада от дълбините.
С мисълта на Монтен „На най-високия трон на света, ние все още седим само на собственото си дъно“ Ви пожелавам да се изненадвате в похода към себе си и света.
M и н и а т ю р и