Миниатюри

В петък плитък чай, дори вода гореща с мед сладунски пийвам аз. Манов, храмов и без-умски храни ме с енергията той. После литвам към зората …

Щастие е когато спящия дъх на детето ти отмерва крачките по друмищата на Каш. Щастие е когато лагуната е почти архипелаг от твоите чувства. Щастие …

Птиците различно ме събуждат. С крилата си отварят клепачите ми и виждам остра планина. Слънцето с все още неумито лице излиза от морето и започва …

В зародиша на сънените въздишки отхапвам от момента. Сега. Протягането е като да вземеш причастие от дълбините на зората. Да те загрее многопластовото съзвучие на …

Балкана, който пее свойта песен. Скрита в бутилка от тишина, която се спуска над собствения ми език и уши. Там попаднахме в Горунака да танцуваме …

Слънцето е обрасло с бял пащърнак, луната сваля своята риза и ни я праща като облак, от когото чакаш изненада. Обгрижена съм, не ще и …

Луната спи, а някой отлепва звезди от простора като магнитни букви. В началото бяха 40 букви, сега с 10 осиротели. Въглищни козуначета, навити на рулца, …

Боса по тревата браздя с вятъра през иглено ухо…Мирисът на водата в реката , не е като дъхът на океана. Има бобри и видри с …

В утайката на 12 часа сън все оше съм в резливите като боза води на Валтава. Суматохата в шума ми донесе този длителен сън в …

Не е важно какво виждаш, а как го виждаш.Неделя. Първа севда в 8.30 в парка. Овде дървета, гранки, зелено в нюанси, сура от маточина и …