Слънцето е обрасло с бял пащърнак, луната сваля своята риза и ни я праща като облак, от когото чакаш изненада. Обгрижена съм, не ще и дума, родена във всяка секунда на срядата. Разплетена като плитка се въртя в косите на времето и връзвам люлки – пегаси да се люлеят стремената на бремето. Хем да се радвам, хем да леея, хем да пея на ветровете жадни песни и кратки послания. Добро утро в ухото на водовъртежа приятели!
M и н и а т ю р и