Буквите

Луната спи, а някой отлепва звезди от простора като магнитни букви. В началото бяха 40 букви, сега с 10 осиротели. Въглищни козуначета, навити на рулца, поръсени с много жар и солени сълзи. За да пребъдат и да ги има и в нашите зори. Калфи на нерукотворен труд, вятърни тризъбци рисуващи в ненапитата вада на познанието. Където разкаянието е по-искрено от прошката. Където светците не са тъй далеч и ореолите са трънни, а не позлатени. Там, където отиваме дали е докъдето виждаме или докъдето мечтаем. Грамотността ни дава свободата да избираме. Да е светъл и горд празника 24 май – възроден и малко наивен, с изцапан мастилен език от перото на първите, под бегъл пламък на лоени свещи, изписани букви.иъ