Михаела Дилова

Не ти говоря, но вече 15 години дишам с теб. Ти си моето птиче от керамика и смалт-кобалтово стъкло, смляно на пигмент. Режеш и красиш …

Не знам какво е вечността, но мигът се оглежда в нея и я припознава като мама. Мога да държа в шепи с лакирани с блажна …

Попивам мъглата със залци сняг. Качила съм се на влака, който се движи в кръг и гледам рисунката в купето. Прозорци с пердета, тук там …

Обличам 13-ти петък, падам от ръба на света, в очите ми още не е изплувало слънцето, а вече преваля деня. Цербер съм-немитолотичен, с две глави …

Приказките остават, дори когато всичко друго свършва. Те ни напомнят, че небето е далеч, но е достижимо, а земята е твърда и не е наша. …

Събуди ме пролетната песен на синигера и обърканото протягане на кокичетата-да излизат ли, да спят ли? Светлината на Юга съпроводи до вратата на нощта светлината …

Печка. Върху нея поднесен на тепсия ден. Само преди 200 години по нашите земи са определяли не годините, а летата и зимите, гроздобера и войните …

31 декември е като 32-пасторален или обикновен, епос или лирична ода, настървение и пошлост. Ние сме 32. Ние събираме водите и правим кладенци. Водосбора се …

Кагами – ще ми се да го повтарям. Пътите, колкото трябва, за да го срещна. По пътя между оголения камък и завоя за село. Никога …

Отсъстващо изглежда времето, някак замаяно, заслепено от искреца на първия сняг. От невинността му и възможността му да се превръща във всичко. Пируети в бяло…Като …