Миниатюри

Гнездо са косите те, в което меко мога да спя. Като се протегна да сложа крака на полу-месеците ти вежди и да гледам света. Да …

Дърветата са като звезди, които ни посрещат в млечно зелено, като издоеното от пиле мляко утро. Все още оплетена от нощта чувам пъпките как си …

Приятно ми е – Михаела.Както винаги денят ми започва с Надежда от езерна Финландия/все се питам с колко часа са напред за да е кукуряк …

Еврика, не съм сама! С мен са целите числа , които са ми приятели/препоръчвам Човекът, който познаваше безкрайността-ще промени представата ви за математиката/. Или Добрият …

Подсири се деня. За закуска отварям консерви от малко пролет и повече зима. Мама е родена днес-винаги до мен, дори когато за самата себе си …

Не ти говоря, но вече 15 години дишам с теб. Ти си моето птиче от керамика и смалт-кобалтово стъкло, смляно на пигмент. Режеш и красиш …

Не знам какво е вечността, но мигът се оглежда в нея и я припознава като мама. Мога да държа в шепи с лакирани с блажна …

Попивам мъглата със залци сняг. Качила съм се на влака, който се движи в кръг и гледам рисунката в купето. Прозорци с пердета, тук там …

Обличам 13-ти петък, падам от ръба на света, в очите ми още не е изплувало слънцето, а вече преваля деня. Цербер съм-немитолотичен, с две глави …

Приказките остават, дори когато всичко друго свършва. Те ни напомнят, че небето е далеч, но е достижимо, а земята е твърда и не е наша. …