На брат ми

У дома, у дома е там, където познаваш всичко. И въгленчетата, които са по-красиви от буйния огън. И рисунките, които си нарисувал под юргана, за да прогониш Торбалан. И воините на светлината, побрани в електрическа крушка с жичка, около която се събираме заедно с мушиците. Тази сутрин се събудих и видях, че има някой в огледалото. Днес щеше да си на 50, а в другия ти живот си по-млад – на 30. Ти си си ти, знам, че и там си намерил дом, и там имаш много работа… Помниш ли ни? Любяща памет или усмивка сме за теб?… Помагаш ли ни да не си цапаме душата, защото когато отидем в очите на пръстта, вече няма да сме метежни и шеметни части от парцалени кукли. Благодаря ти, братко Румен, за това, което ми даваш от новия си живот в моя, стария, напукания, в чиито процепи растат цветя…