Едно пътуване до Морето, което беше като камък, заливан от прилива-потапяне в погалването. И как една лудост и катастрофа по пътя, могат да те преведат през обиколни друми. Села, през които като в балистичен танц гълташ чувствата си и се вирваш в имената им… с. Гергевец със венец, след него Глумче и Глушник с одушник. Блатец без блато, но овъргаляно в щурчово масло и Трапоклово със подкови. Редуваха се Раклица с факли, Чукарка ни откара до Зетьово. Дъскотна и Вресово бяха притихнали преди Айтоския проход, в края на когото ни махаха Чудните скали с хижа между гърдите. с. Китка ни закичи, Планиница ни даде взор, Ясеново с моя Ясен, прескокнахме и до Вишна, Трънак и Билка. Които пък ни хванаха за гумите и ни отведоха до езеро и с. Детелина, Дюлино, Гроздьово и Солник с дъх на море. На осолени сливи и частната ботаническа градина Маргарита. А с. Пчелник без челник, а с чилик ме изненада, като ми разкри, че сгушени ме чакат с. Комунари и Партизани. История, която искаме да нагрубим…
И ето го Шкорпиловци, посветено на чешките братя Шкорпил, дали знания и хъс на едно поколение поне. Там, по шумките пеша към Кара дере направо отнесохме супер мега острия и извисяващ се връх Караборун/цели величествени 105 метра! / Миришеше на жасмин в отрязъците от сухоземната ни офанзива, да се чудиш от къде. Нищо не цъфтеше в дъбовата гора, освен зайците, вероятно кръвожадни, защото имаше предупредителен знак!? Обаче Денис рече и отсече-мирише така от новите ми маратонки! Като еднолично ято се прикрелихме до залива ииииш… Беше великолепно. Даже видяхме чайка, защото доминират гларусите, тромави и тежки, притулват крехките чайки по Чехов, а те като набъбнали калини отлитат в един по-оранжев свят. Не търсихме реализъм – намерихме магия. С лица, като подмишница на оса и нажижени, пърлени кожи изгоряхме в името на красотата. В пряк смисъл-сега ми е трудно да лежа, ама какво пък-безумецът, който създава синева сам е синева…Иначе, опаловите плитчини на плажа са си там, пълни с хрупкави раци и ококорени попчета. Увертюра пълна с нехайни съучастничества. Зад морето-полето, накичено със слънчогледи, но най-благоуханни- яловите, още неродили семе. Красяха ни масата, там, където светлината спираше. Слънца в избледняваща, но елегантна разточителност.
Нахранихме ненужните никому кучета-малък жест в мрежата на деня, в копринения й улов и блестящ финес. Пусках очите си да тичат из сенките на отсрещните улици, вкусвах от глъчта-рафинирана в детски смях и радост от победите на Кумба/зебрата с половин шарки/в лятното кино. Чувах руладините в гласа на доминиращите майки на плажа и отивах в другата посока. Но първо насам, накъде ме захласваха индиговите облаци, който ни поръсиха като мекици с пудра-дъждец. И вятъра, ах, вятъра-гол, по без дрехи, обръщаш хастарите на плажните чадъри и събуващ горните долни гащи на пяната в прибоя…Изгреви и залези в 5 дни – кехлибар в обков от розово злато. Любими хора да теб, заедно- хелвецианска музика, която понякога ти разбива сърцето по най-правилния начин. Наслада…
