Нощта лавира между себе си и пръстта. Еднакво всепоглъщащи, изпиващи деня. Нежалена и чудоплетна имам глава, на която да подслоня ръка. Да пророкувам и да бъда дамлА. Да зрея с люляците и да издишвам дъга. Мъгла да са косите ми и с ролки да навивам на къдрици зениците си. Да съм. Да… Да… Да… И това съвсем не е игра.
P.S. „Дамла“ на турски значи „капка“
