Дърветата са като звезди, които ни посрещат в млечно зелено, като издоеното от пиле мляко утро. Все още оплетена от нощта чувам пъпките как си шушукат своенравно в започващата битка на началата. Ослушват се, бърчат нос към цъфналите си цветове-налъми и разплитат приказки. Днес си обува чорапите, стяга колана, подсмърча и се избърсва в ръкава на облаците. Ще се рее дъжд, времето ще е азимут, втъкано в още невиделите щъркел мартеници по ръцете ми. Имам една шепа, три капки изненада и плисък с въображение, ни повече, ни по-малко-едно покълнало листо разстояние.
