Приятно ми е – Михаела.
Както винаги денят ми започва с Надежда от езерна Финландия/все се питам с колко часа са напред за да е кукуряк в пет/. Вчера завърши с Като 2 капки вода. Аз със аз-много ми е лично и си приличам. Рожденият ми ден започна в театър 199 с моите 200 приятели, които се объркаха за 1-ви път. Но ще го помня навсегда/значи, той започна още на 05.03. заедно със РД на Сталин и ще завърши на 20.04. с реципрочния на Хитлер/.
Малко е ограничаващо, защото не знам същия на д-р Хаус, но мисля да стана лекар, защото съм изгледала всичките серии и съм чистила прасе и овца. Не се питайте-ку ку, къде е уловката? Мда, реших така и така ме сравняват с тези трима измислени и неизмислени герои, че я да празнувам много и яко! Значи, официално съм в Сатурнова, гарнирана с граховите му луни дупка. Ама си мисля-в „Интерстелар“ Матю М. от черната дупка излезе, на мен ли ще ми се опъне една приумица на Вселената. Няма да се дам и макар да се плаша от Космоса, го уважам, най-паче Плутон дето плаче, че го понижихме в джудже. Ние. Хората.
Също така са ми казвали през годините, че като се раздавам купувам любов и отношение. Така е. Спор да няма-мога и имам с какво – купувам. А някога какви времена бяха, еееех-продавах гняв, настървение, ярост. Мечта. Така де, все на себе си, основно и нетактично, на каквото от другарските приказки, че съм и помияр/чудно, най-умните животни, изобщо Животно, разкош/, не ме уби, ме изкова по-силна.
Децата, разбира се, все така, но не и вече наивно още се опитват да ме тестват как е два метра под земята ООД, но ще има и те да почакат. Осъзнах, че за да ме Видят, трябва първо да открият себе си, да знаят къде се намират, да се позиционират в бульона си и тогава ще се Срещнем… Като драмо-нестатична актриса често исках да запълвам празнотата в хората, ама по моя си начин, пък после що нещо късо стана. ТрЕсе ме толкоз ток, че могат да ми издигнат паметник в АЕЦ Козлодуй- „На М. – генераторката“. Е, стигна ми до останалия неизгорял мозък, че не мога да променя никого и не желая – мога да променя отношението си към него, но ще си запазя мнението. И урока.
Нали повните/не е граматическа грешка/-по-уверена ставам, изграждаща себе си и мускулчета като мускалчета. Да сме наясно-примирах да ме харесват, защото нямах смелост и опит да го правя със себе си. Сега магнутния ми магнетизъм замайва хората, но не и главата ми. Не знам коя съм и не приритват нито да съм „духовна „, нито добра, нито лоша, нито провалила се майка, нито укротила се жрица. Това съм, което като неумел ковач съм си изработила с помощта на Въздушния мях и моите две ръце плюс зрънце въображение. Пещерна перла съм-на вид много кафява/без асоциации моля, моля/, но шоколадово изкушаваща, понякога искрена, понякога пряма, но знаеща накъде върви. В четирите посоки на света си, небрежно очертан с молив, за да мога във всеки един момент да взема хлебната гумичка и хем да хапна, хем да трийна и променя посоката. Пътят на водата.
