Петък дойде два пъти. Веднъж като мартенски обеци-люлки, на които се люлеят мислите ми. Втори път като делник в бялото на окото на чайките, които идват за закуска и червеното в лалетата, които са скрили Малечка-Палечка в недрата си. И така вече трета седмица все е петък. Чудотворен, отварящ вратите към събота и неделя – на втора среща първо впечатление. Мисля си, ако не успея да планирам, ще панирам ли да не успея. Панирано неуспевателство да се побера в празника и да поздравя всинца ви. Дръзновена ви желая да изпиете със сламка всяка минута и да се наслаждавате на Баба Марта в целия й разкош. Да си носите берекетните мартеници до първия щрък, и каквото и да се случи дъждът да не изтрие целувките ви от прозорците, които възвестяват пролет.
M и н и а т ю р и