Небето е като алба-риза от бял алабастър. Сянката на облаците е пръсната по него, както моята в коридора, докато пред огледалото свалям зимата от себе си и обличам пролетта. Благовещение, не знам какво точно значи, но го начувствам като израстване в любовта, което винаги ще изпитвам към живота. Към Създателя в каквато и форма да е, който ме направи герой на птиците, влечугите, насекомите, на себе си. Може би на децата. Крия сълзите си, но споделям усмивките. Казват, че остаряваш, когато преставаш да обичаш. Аз все още съм млада.Обичам да гледам слънцето през сламена шапка и да вкусвам въздуха през стрък изсъхнала трева. Навсякъде цветове – улграмарин, шартрьоз/жълто-зелено като френски ликьор,/ карминово, гренадин. Надявам се и Вие да Виждате. Все едно сте си събули обувките и сте се хванали на хоро около морето.
M и н и а т ю р и