Скакалци като накити по Рила. Сякаш земята под нас оживяваше в различни посоки. Търкането на крачетата им беше музиката в аквамарина на деня. Благодаря на вятъра, който отвори хан над главите ни и покани слънцето на гощавка, да зажари устрема му, а не нас. А ние бяхме като спириалинги-слепи пещерни риби, които откриваха маслиненоглавите и тютюневи върхове Кабул, Отовица, голям и малък Калин. Язовира Калин в недрата на все още сочните струпеи между скалите, пълни със сняг. Калин и Калинка, Калина и Денис, Зори и моя милост-голокрили охлюви в калинков свят…И разбира се, 7 рилски езера, вдъхнати от безименен рилски връх, който ни подаде гледка, която изобрети всекидневието ни. Направи го силно, но по уязвим начин, разкошно разхождащ се вътре в нас. Ние го наричаме наслада, а аз се питах колко сълзи от щастие могат да се поберат в човек? На следващия ден като мухи – балони пристанахме и на водопад Скакавица. Той ми позволи да нагазя във вечните му води и да се облажа от силните му откоси, като се шмугнах между тях. Птица Хи-хи бях по нашите ширини-обичах всички езерни води, най-паче сухата вода излитащата от цветната роса по билките. А там да искаш-връшняк и вейник, тинтява, побериева чемерика и див слънчоглед, синя самакитка и блатняк, елша и прешленест дивесил. С една дума-по-красиво от дъга! Село Крайници ни изпрати по пътя и ме доведе до това да ви кажа-Добро утро друзья!
