Грижа се за светлото. Да му отворя да влезе. Да изчистя в ъглите на устните сенките му. Да създам паяци, за да оплетат кош за утрото. Да пусна слънцето да падне в него и да го улови земята. Да го превърти като жонгльор два три пъти и да ни впечатли на буреварда, докато чакаме в колите си. После да го прехвърли в жълтото на светофара – да тръгнем на слънчево, не на зелено. С коли на Флинстоун да тупуркаме-един голям юруш, докато времето си облича ризата, а часовниците объркано си наместват стрелките. Това е то-картина с разтичащ се смисъл на Дали или дали? . В нея ние-индигови овесарки в тученицата на деня. Да се обърнем към Слънцето и сенките ще митарстват след нас.
