Ранобудна тема зализва бретона ми с въпроса-как да отгледам цвете на свещ в хотелска стая? Или пък-животът не може да ми избяга-да разтоварим ли плодовете ня провалите си? Или – добрата книга винаги ли е написана за мен? Пароле, пароле, пароле… Мога да отговоря с днешна нагласа-често имаме нужда от книгата, която е до тази, която търсим. Болката на другите лесно се понася, а писането е мълчание, в което отразяваме викове. Бълбукам си със глинено бърдуче и приемам присъствието на живота, за да успокоя духа му. Доволен ли си ден от отговорите?… А… Защо вали всеки ден-предполагам, защото дъжда няма по какво да слезе, а пък като се излее върху масата с мушамата взимам сламка и го изпивам, след това нахапвам всички ябълки в купата, пипам въздуха и случайно прочитам, че в Латинска Америка чакра значело имение….Ти да видиш!
