В утайката на 12 часа сън все оше съм в резливите като боза води на Валтава. Суматохата в шума ми донесе този длителен сън в тишина. Сюжетни децибели в ерата на техното днес ще събуди органа в катедралата, който ще чуя. В хлад и непоносимост към тълпите. С тихия прилив на къдриците на реката и дървените трупи, който някога са разбивали ледовете, а сега стоплят сърцата на хората… Монументи да искаш в Прага, но малките, хасърни, изтъкани от бяло сукно улици ме повиват като новородено бебе и ми показват маникюрните си градинки, пищността на свободното общуване и благия тон в хрупкането на стъпките на хилядите кучета. Обожавани като живота.
M и н и а т ю р и