Утрото е увиснало в хамак между нощта и деня. И аз съм увиснала с него, но с главата надолу. Защото съм жена мечтателка-ненаситна, но угодима. Фанти съм, на ганийски-скитник, понякога в усамотение, но по-често в мир с късмета си, такъв какъвто ми е отреден. Пауза. Слушам и чувам звуците отвъд прозореца. Контражур за ухото в рапанен цвят. Със слънцето си заформяме усмивка в загадъчност и нежност. То ме милва, аз мъркам. Отивам да легна в тревата, за да дочакам събуждането на дребните маргаритки, които почти никой не забелязва… Сълзите ми, пълни с красота все още са неузрели за да паднат и да се слеят с росата. Мигове, определящи изхода и входа на живота.
