Гара „Простор“
Гара „Простор“

Гара „Простор“

Писмата ми са нежни листопади от думи увити в трептящи мембрани от сън. Смешни облаци и тайни въздишки на пчели ми напомнят, че като постигнем мечтите, трябва и да ги обгрижваме, да ги люлеем и като в кошер да ги подреждаме почти като в шахматна дъска-ход на В6 на медоносец в друго измерение.
Според индианците животните четат мислите на хората. Ние ритуално се крием в тях-можем по 965 пъти да даваме шанс, но накрая идва лимита като последна гара. Оттам насетне е Простора.