Не ти говоря, но вече 15 години дишам с теб. Ти си моето птиче от керамика и смалт-кобалтово стъкло, смляно на пигмент. Режеш и красиш ме едновременно. И си моето чудо и не си-децата не ни принадлежат. Можем да си боядисваме косите в пъстролетни настроения, може да имаме различни прически, но няма смисъл да търсим нещата, които се откриват лесно. Ти си като докосване до прозорец, с което познавам времето. Ти си кафените зърна, в които си поставям ръцете и гъделичкането е най-шупкавото усещане, което ме изпълва с чаромат. Не намираш смисъл, мотаеш се, защото живееш за себе си. Усещането ти за празнота е като пустост в този шарен свят. Но аз-ние сме до теб-дори и да не те следваме сме като онези нани и тати частици, които и на светлинни години усещат операциите и кихането на двуглавата ти същност. И това ни прави необикновенни.. .
Ти си баирчинка, която си мисли, че има запустяла душа, но в нея тръните миришат на цъфнали бадеми и овкусени круши. Най-лепкавичния аромат, който е част от всичко в мен и ме прави честита и сладка. Честит рожден ден спътнице Ника.
