Не знам какво е вечността, но мигът се оглежда в нея и я припознава като мама. Мога да държа в шепи с лакирани с блажна боя нокти благодатта й и да я пия бавно, капка по капка за да утоля жаждата си. В тази помия и гняс на пръв поглед е началото на началата, избухването на супер звездата, а от нея произтичат шарените кълбета прежда, които влюбен от Афганистан всред прахоляка на тухлен завод, пуска от изкорубения автомобил, за да упъти любимата към него… Макар светът понякога да е облечен в сиво и да е минус 3 градуса стаен, макар да се скитаме в самотните памукови полета на Колтес или в мислещите тръстики на Миряна Башева, само след 3 луни времето ще изтече и ние ще се върнем в себе си… Животът има уникален вкус и особен аромат на морска краставица. Идваме песъчинки при него, а се превръщаме перли, в Ак жол-светъл път и готвим нашия даден отрязък , сякаш готвим на духовете, но тук. Сега. С вещина и самодивски усет.
