Конзолите на невидимото слънце се промушват през образния дъжд като бодлива целувка. Зелената топла плитка на водата от лагуната на небето сияе в очите ни. От три произволни думи днес ви моля да сътворите приказка, за да не е пропилян денят ни и да се познаем вечерта в огледалото. Дори и да се разпознаем като кукуригащо куку или социален Титаник. Дори и да не можем да намерим задната част на мозъка си и да сме срам Голям. Дори и да сме били мелница за клюки и да сме преминали през парада на минали и бъдещи професии. Дори и да сме създали мозъчна буря с градушка от гневна пепел, вид особен гняв, запазен за хората, които не ни позволяват да им помогнем… Много дори-та, но какво са те, когато в румения залез на деня, върху облачните струи изпитаме бездиханно благоговение от факта, че сме напъхали в куфари напъпилите си мании с акцент на 3-4 езика, и сме ги изпратили по пощата по дяволите. Измагьосани суфлажи на едни по-добри ние. С всичките ни недостатъци.
