Искам да ви кажа нещо но не знам какво. Може би защото вече правя разлика между прегръдка и задушаване. И пускам ток на приятелства, които усещам, че ще продължат. Спирам шалтера на тези, които са се размили. Като светулки в тъмата – виждаш ги, но само ако си запалят задниците. Понякога виждам сянката си като двама души, но никога нямам чарофобия-страх да бъда щастлива. Понякога виждам скръбта на хората и усещам, че това е любов, която няма къде да отиде. Един път съм сгодена за света, друг път разгодена от него и куцукам по Виа Долороса/пътя на болката/. Или пък съм риба арована-плувам настрани или водна маймуна/райска риба/. Натрупала съм опит, който не побирам в 1 стая, че и в две, но в тях винаги има тинтяви. Все още визуализирам нещата отвъд или отпръд, които виждам, но мога да се преселя на Уран с мислите си накуп, ако искам да съм 21 години в даден сезон. И 42 години нощ или ден. Толкова наклонена, че аха аха да падна-потъмняла водна лилия или линия, готова да се изправи при първата й поднесена бисквита Сълзица дори и от враг…
Всеки от Вас може да бъде аз-нека да си направим изложба от изплюти дъвки-по-добре в музей отколкото са залепваме и да ни спират по Пътя.
