С лико от кактус изпридам конци, да си оплета деня. Хващам си под ръка „Диаманта на Михаелис’ и е добре, че той не ме хваща /ромб на кръста на жената / и решавам днес да съм мамник. Нали съм от Трънския край, а там това е черна кокошка, излюпена от 2 жълтъка, която омилостивява силите на земния свят. Това не ми пречи да възвра още с първото докосване на легло- палец-земя вече да бърборя алтАво и алтОво. За трите концерта в Борисовата градина-на белгийката Sue, на Ковач и на някакъв рапър, който пък еднообразен беше, но сърцат. И за великолепната ни визия в уж Празника на лавандулата, но по-летно-празника на слънчогледа в Чирпан и село Средно Градище с читалище на 2 етажа и театрален салон. Жега, ул. Чавча и епистоларни, стари лозунги, ръчно изписани, с цитат от Ленин, че детето трябва да почита и пази книгите. Библиотека…Също като в Бръсначът на Окан-съществуват няколко възможни обяснения, като най-простото обикновено е правилно.
Отивам на работа, травиално като Травиата. И чувам музика от флейта-„Ако зажалиш някой ден“. Спирам. Захлусвам се, а не прехласвам. Охрана, на поста към 70 свири. Левичар. Има левичарска китара, акордеон и баян, кавал и кларинет. И на 20.06 в Кюстендил е играл и пеел чрез тях. На седемте езика, които знае. Примляснати с удоволствие и такт. Красота в утринта. На Еньовден. Да я видите и вие друзья!
M и н и а т ю р и