Обличам 13-ти петък, падам от ръба на света, в очите ми още не е изплувало слънцето, а вече преваля деня. Цербер съм-немитолотичен, с две глави като всички мъже и една, като жените, които, са се отпуснали в женското… Едното ми чело е разчупен нар, а другото е глазурен гълъб зад решетка. Кичури ми извити висят от планината на Кармел. Зъбите ми са отбрани овци, които не хапят, а блеят. Блейки- не могат да се разделят, а искат да пътуват… Леко препечено да ви в петия ден-той побира всички цветове, а на изхода е вкусно. Благо да Ви е и изкусно, направено с фантазия в една палитра с четка от ръце.