В 00.06 днес, преди 16 години слънцето и луната се срещнаха и се огледаха в лицето на дъщеря ни. Събраха се много гласове, навълвучиха се, дръпнаха малко от невидимия вятър и от видимия свят и изваяха Нея. Има и глиги, с които ни боде понякога, има и двор, който въздиша прашно и ни приютява в каламбура си от страсти. Понякога е тиха като сън на коте, което избродва този и онзи свят, но все се връща при нас, за да ни приласкае. Душата понякога излиза от устните й, замъглява стъклата на прозорците, а ние минаваме след нея и трием капките, които са солени като сълзи. Такава красивост има само в нея. Благодаря ти Ника, че избра нас.
