Лимонада

Лимоненото слънце със сламка ни засмуква в усмивката си. Ще пием лимонада днес-може би непричакан дъжд, резанчета слънце, мента в зеления цвят на косите но емотата. Можем да се закачим на пиърсинга им и да се люлеем. Както се казва – ще направим нещо добро с неправилни мотиви. Също мо-же-би като Мо-би-дик ще сготвим нова манджа с пранджа, защото от познатите ястие може да се загуби вкуса към живота. Разнообразие в тишината. В ла минор, си бемол или просто свирукане с очи с цвят на приближаваща се буря. Сълзи и усмивки-само тях контролирам, а душата ми понякога е като чувал с катерици- неспокойния дух е като неудобна възглавница-хем ме ръби, хем ми се завива свят. Ноооо… Ме води по трънливи пътеки, които масажират стъпалата ми и всички точки по тях. Така съм жива. След всяко мини умиране. Пък то било временно. Смъртта ни води от една светлина към друга. Тя е единствения път към раждането. Мога да го потвърдя. И всеки един от нас. Та, извинете, че така съботно малко задълбах, но явно ми се рови. За да посяда цвете. Дърво. Заедно с Вас.