Еврика!
Еврика!

Еврика!

Еврика, не съм сама! С мен са целите числа , които са ми приятели/препоръчвам Човекът, който познаваше безкрайността-ще промени представата ви за математиката/. Или Добрият лъжец, където не ти трябва райски газ за да си в мраморните полета на човешките превратности. /в този и онзи ред на мисли тази седмица започва фестивала на документалното кино-удобно може да се настаните в него/. Системата ни съчетава безнадеждните със заблудените и това е толкова рошаво, колкото е къдравото морето днес. Усещам вълните му от хилядолетните капки разпръснато бяло вино, което ме опиянява и ме прехвърля от склон на склон в Марианските си падини. Коткострофа съм и усложнявам живота, или пък го умножавам по 4, долнище на ризница съм, в която стрелите се отблъскват и тетивата им се превръщат в струни, които пеят. Връзки за обувки съм, за да държа хората за краката им, но понякога дракона влиза в главата ми и ги завързвам наопаки… Събирам небето в гюме и още неразгърналото се слънце, товаря ги на влака с въглищата и пуфтя по прерийните преспи и нанагорнищата, за да ви представя днес. Любимото 13 число в понеделнишки бяс, възторг, свенливост и заманчивост, което ще определи седмицата, ще срине кулата и ще освободи нас. Еврика, че не съм сама!