Да приемаш нещо или някого за даденост. Може. И лъкатушещо и морно ти също придобиваш очертанията му. Пентименто-когато художника не харесва нарисуваното поправя каргината. С бяла боя, за да рисува отново и отгоре върху старото. Аз пък взимам лико от думите, гларувам смела проза, душата ми понякога припада и в пристъп иска да нарита задника на нещото наречено любов. Измислих 1000 намусени физиономии, хаотична доброта, уча се на изкусгвото да падам. В антуража си имам зелени размирици в съзвучие с все още гергьовските, меки листа, с които гъделичкам лицето си. В окото на малкия нокът имам слюда от горящи клонки и малък огън от чувства. Живея в цветен бунт и съм дух от стихийна раса. Хладината на росата ме ужили и свири на баян с точките по стъпалата ми. Ще кажете, че всичко това е хаотично, но е по-скоро хелий в бялата ми рокля, която ме прави твърде въздушна, за да ме издържи живота… И въпреки, че не забрвям, понякога и нищо не помня. Дори себе си, само с корени в небето съм Моринга-чудодейно дърво, което никога не умира и носи вечна младост.
Яхнала днес елегантната стрела на грациозния ден, се опитвам да се добера до това, от което имам нужда без да съборя „джунглата“. На добър час и на Вас!
